За нас

Kолкото по-голям е обхватът на възможностите, които предлагаме на децата, толкова по-дълбоки ще бъдат техните мотиви и по-богат техният опит.

Това са думите на един вълшебен изследовател на детския свят – Лорис Малагуци. Много близки са неговите принципи до тези на Мария Монтесори, Глен Доман, Рудолф Щайнер и до тези на най-успешните педагози, философи, възпитатели и психолози от изминалия век. Принципи, които вдъхновяват и нас.

Нашите материали подхранват любопитството на децата и показват очарованието на света.

 

Как не! Моето сто е тук.

Детето е цяло сто.

Детето има сто езика,

сто ръце,

сто мисли,

сто начина на мислене,

на игра, на говорене.

Сто –

винаги сто начина на слушане,

на удивляване, на обичане;

сто радости

за възпяване и разбиране.

сто свята

за откриване,

сто свята

за измисляне,

сто свята,

за които да мечтае.

Детето има

сто езика

(и сто по сто по сто отгоре),

но му открадват деветдесет и девет.

Училището и културата

отделят главата от тялото.

Те казват на детето:

да мисли без ръцете,

да действа без главата,

да слуша и да не говори,

да разбира, без да се радва,

да обича и да се възхищава

само по Великден и по Коледа.

Те казват на детето:

да открие света, който така и така  си е тук,

а от неговото цяло сто

му открадват деветдесет и девет.

Те казват на детето:

че работата и играта,

реалността и фантазията,

науката и въображението,

небето и земята,

разумът и мечтите

са неща,

нямащи общо помежду си…

И така те казват на детето,

че неговото сто го няма вече.

Детето казва:

Как не! Моето сто е тук.

Лорис Малагуци