Posted on Leave a comment

Децата владеят СТО езика

Екипът на Carrot се впусна в едно вълнуващо предизвикателство и нямаме търпение да споделим с вас преживяванията, които всеки ден, малко по малко, променят всеки един член на нашия екип. Да, дори и този, който е на „три и половина“.

Всичко започна с един имейл през месец ноември. Тогава ние бяхме в кампания за финалите на ПРОМЯНАТА. Признания за работата си, качеството на материалите, ни заливаха отвсякъде. Специалисти и родители постоянно ни изпращаха обратна връзка и знаехме, че това, което правим е полезно за много хора. Виждахме резултатите и се радваме. Междувременно нашият тричленен екип – Симона, Крум и Николай търсеше място под слънцето, което да ни даде възможност да се почувстваме „на мястото си“. И много мечтаехме това, в което вярваме, това, което е наша мечта и визия за образованието и преживяванията в ранна детска възраст, да можем да осигурим на детето си – в спокойна и вдъхновяваща среда. Среда, в която той не е „малък“, в която достойно да живее и да се чувства чут и разбран.

И тогава телефонът звънна. Предложение за партньорство – предстояща конференция. Реджо Емилия. Натоварени сме, ще мислим за това по-късно. Минаха ден, два, три. И един ден започнах да чета в Гугъл. Реджо Емилия….Малагуци…Сто езика….

Ха! Сто езика! Това стихотворение открих в началото, когато започнахме всичко с Carrot и когато още не бях сигурна „кои сме ние“, а това се оказа задължителна секция в нашия сайт. Ами това сме! В това вярваме! Децата владеят сто езика.

Така Крум трескаво вдигна телефона и …да, да, искаме да сме партньори. Искаме това да се случи в България! Какво трябва да направим?

И след няколко месеца, когато бяхме посланици на Иновации в действие, Варна, се срещнахме с Нора. За нас тя е вълшебница, защото това, което е направила, изисква много, много смелост. И много работа.

Влязохме в…Детската къща. И…не си тръгнахме. Вече три месеца синът ни живее в това вълшебство. Наистина е такова.

Две детски пространства на взаимност, доброта, уют. А ние се преместихме във Варна. Заради Реджо Подхода. Заедно с Нора и Илия, аз и Крум, основахме Фондация Калейдоскоп. И нейната цел е да запознае с Реджо Емилия подхода учителите и родителите в България. Толкова хубаво би било ако повече родители и учители научат за този подход и да опитват да го прилагат. Защото това не е метод, не е нещо сложно, това е умението да чуваш и откликваш. И да не трансформираш детето във възрастен, а да отвориш средата за него. Да я направиш достъпна.

Защото децата имат нужда от изкуство и музика. От разходки в градска среда. И никога не са прекалено малки, прекалено невнимателни, прекалено…различни.

Реджо подходът им дава възможност да растат в среда на доверие, взаимност и свобода – на мисълта.

Елате на конференцията ако взаимодействате с деца по някакъв начин и ви обещаваме да си вземете вдъхновение.

А за нас е чест да сме един от партньорите.

С цялото си сърце нашият екип вярва, че това е образователното събитие на България за годината.

Поместваме няколко снимки на Николай, заедно с документиране на снимките 🙂

Николай е нарисувал таралеж: “Той няма крака, а само бодли. Когато трябва да се движи, се свива на топка и се търкаля. Усмихнат е.”
Бодлите на таралежа
Николай изработи 3D модел на идеята си за таралеж “без крака, само с бодли, който свива бодлите си и се търкаля, когато иска да върви”. Избрахме бодлите да са от “свински опашки”, за д амогат да се сгъват, а Ники му направи и усмивка и “шапка, защото е дядо”. Емили му помогна, а той нямаше нищо против тя да се включи.
История за таралежа
Николай измисля история с главен герой своя таралеж. Историята започна в къта по английски, а после продължи на шрайбпроектора, където се присъединиха Емили и Методи : “Имало едно време един таралеж, който се казвал Годит. Той нямал крака, а само бодли. Когато искал да бяга, свивал се на кълбо и бодлите му се свивали. Той можел да рисува с бодлите си, а също и с колела, и с гуми на коли, които са спукани. Веднъж срещнал три зайчета, които се казвали Годит, Бодит и Сонит. Те хванали влака до едни много далечни места. Например до космоса, където видяли Сатурн и Марс.”

РЕДЖО ЕМИЛИЯ

Историята започва 6 дни след края на Втората световна война, през пролетта на 1946г. По това време Лорис Малагуци, бъдещ “баща” и визионер на подхода Реджо Емилия, все още е обикновен учител. Когато случайно научава, че в едно село близо до града Реджо нел Емилия са се събрали хора от общността, които искат да построят детска градина, той веднага се качва на колелото си, любопитен да научи повече. Сред руините вижда няколко жени, които обсъждат колко пари могат да изкарат от продажбата на един танк, два военни камиона и няколко коня, изоставени на мястото от немските войници. Идеята изглежда абсурдна: детска градина, която да произлезе от танк, камиони и коне? Но тези хора – селяни и работници, надживели ужасите на войната, изглеждат напълно сериозни…

Осем месеца по-късно невъзможното е факт. Сградата е построена с дарения от местни земеделци, с тухли от бомбандираните къщи в околността, с неуморен нощен и неделен труд на всички хора от общността. Над входа й е изписано: “Мъже и жени, заедно строихме стените на това място, защото го искахме ново и различно за нашите деца.” За кратко време местните жители създават още седем образователни институции в най-бедните райони и покрайнините на града. Всички те са организирани и менажирани от родителската, основно – женска самоинициатива. Всички възникват от стремежа на хората, да направят всичко по силите си, за да възпитат деца, които не биха повторили тяхната грешка. Деца, които биха били достатъчно силни, за да се противопоставят на злото… От травмата на войната са разцъфнали необикновени цветя, за които предстои да научи целият свят.

Под ръководството на Лорис Малагуци, необичайният образователен експеримент се разраства толкова успешно и постига толкова убедителни резултати, че през 70-те години на миналия век успява да извоюва финансовата подкрепа на града и да се превърне в официален общински модел за ранна грижа на Реджо Емилия. Малагуци формира новаторски центрове за бебета и малки деца, повлияни от ученията на Дюи, Фрьобел, Виготски, Пиаже и Киари, а по-късно и Бейтсън, Хокинс, Брунър и Гарднър. Подходът Реджо постепенно става предмет на научни изследвания и когато през 1991 г. е обявен от ЮНЕСКО за най-добър подход за ранното детство, придобива световна популярност. Понастоящем, 15 години след смъртта на великия италиански психолог, педагог и визионер, педагозите от Реджо Емилия продължават да са в крак с последните изследвания в областта на детското развитие и образованието в други страни. В същото време обаче, те продължават да формулират нови интерпретации; нови хипотези и идеи за ученето и преподаването – чрез ежедневните си наблюдения и преживяването си с децата. Тяхната емблематична и новаторска визия за ранна детска педагогика е модел за качество, който впечатлява дълбоко хората по целия свят.

Реджо споделя някои от ценностите на по-известните валдорфски и монтесорски философии, но не е конкретна образователна система, а по-скоро подход, основан на научни изследвания и общочовешки ценности, свързани с това как децата учат. Тези ценности могат да се интерпретират в различен контекст, различни образователни структури и по много начини, което прави подходът изключително гъвкав. През септември 2019 г. предстои първото представяне на подхода Реджо Емилия в България. Вярваме, че срещата с международната фондация Reggio Children и нейния президент г-жа Клаудиа Джудичи, е знакова за страната ни.

Повече за представяне на подхода и как да се включите можете да откриете на: www.kaleidoscope.bg

Вашият коментар