Това е въпрос, който родителите започват да си задават все по-рано. Отдавна ученето не е нещо, което децата правят само в училище и то от 7-годишна възраст. Нещо повече, за да може едно дете да си създаде трайни и добри навици за придобиване на нови знания и умения, то работата започва още преди да е навършило първата си година.
Защо пък толкова рано?
Научаването на неща е в основата на оцеляването – всеки човек се адаптира към случващото се около него като усвоява нови умения и знания. Или с други думи – като се учи. И това започва малко след раждането.
Един от най-известните и влиятелни изследователи на психологичното развитие и детското учене, Жан Пиаже установява, че основният метод за научаване през първите 2 години е „проба-грешка“. Логично, през този период всичко е се случва за пръв път и детето с ентусиазъм изпробва нови неща. Важно е, обаче, този ентусиазъм да не се приема за даденост. Лесно е детето да загуби желание да се учи и да експериментира.
Как да запазим детското любопитство?
Сред най-важните фактори е самоувереността на детето. Това то да вярва в собствените си способности да опитва нови неща и да се справя, го кара да иска да учи, да се развива, да преживява и да експериментира. Правилният начин за развитие на тази самоувереност не е чрез похвали, когато те не са заслужени, но искаме да насърчим детето. Също така е добре да се акцентира върху качества като упоритост, старание, последователност, търпение и др.
Какво имам предвид?
В един експеримент на две групи деца са дадени математически задачи със средна трудност, с които, очаквано, всички се справили еднакво добре. На всяко дете от първата група изследователят казал „Браво, много си умен и се справи без грешка!“, а на всяко от втората – „Браво, много се потруди и това даде резултат!“. След това на децата дали задачи с по-висока трудност. Сещате се кои са се справили с тях, нали? Децата, на които било казано, че са умни и се справили без грешка приели като личен провал това, че задачите им изглеждат трудни и това ги отказало да опитат да ги решат. Тяхната самоувереност след края на първата част дошла от идеята, че те не могат да сгрешат. Децата от втората група също подходили към новите задачи със самоувереност, но тя идвала от разбирането, че са се справили, благодарение на усилията, които са положили и това им помогнало в по-трудната ситуация да се самомотивират.
А децата наистина обичат да учат. Според Пиаже, в най-развития си вид, наградата от ученето е самото учене и резултатът от него (наученото). Това е така и при редица други изследователи на детето.
В метода на Мария Монтесори, например, самите обучителни материали са направени така, че детето само да открива грешките си при работа. Така популярната розова кула ще падне ако детето сложи по-малко кубче отдолу, а по-голямо – отгоре. Тогава няма нужда възрастния да му казва къде е сбъркало. Идеята на всички тези модерни и стари подходи в ученето не е да кажат на родителите как да възпитават детето. Често срещаме мнението, че децата трябва да играят, а не да учат. Чуваме и, че децата на амбициозните родители са положени на стрес. Има обаче едно нещо, което според нас всеки родител трябва да направи – да насърчи детето да учи, да е любопитно, да има интереси. И всичко това започва със самото раждане. За да не е училището досадно трябва да се възпитава любов към новото и непознатото и децата да растат с откривателски и приключенски дух.
Ние сме вложили това разбиране в създаването на нашите образователни материали. С всеки от тях детето работи заедно с възрастен, а самите продукти дават възможност за използване по най-различни начини, съобразени с възрастта, интересите и индивидуалните нужди на детето.
Имате въпроси? Ще се радваме да отговорим! Само ни пишете на: popitai@carrot-bg.com
