Posted on Leave a comment

Карти „Аз чувствам“ – идеи за занимания вкъщи

Представяме ви нашият гост-автор тази седмица – Алекс от Offline Kids! Тя е вдъхновител на нашия екип, чиято дейност като инфлуенсър на семействата в България кара деца и родители да поемат по пътя на нови приключения – вкъщи и навън – заедно.

Алекс, благодарим ти за всички нестандартни, страхотни идеи, с които ни радваш ежедневно!

Днес тя ни е приготвила идеи и споделен опит от семейните занимания с карти “Аз чувствам”. За нашия екип, а и за родителите, които следят блога, би било изключително интересно и полезно да почерпят опит от друг родител, защото, вярваме, всеки принос и споделен опит правят заниманията с децата още по-пълноценни!

Повече за дейността на Александрина Георгиева можете да научите от нейния сайт, Фейсбук страница или Инстаграм профил.

Игри, с които развиваме емоционалната интелигентност

Емоционална интелигентност. Говори се много в последно време за нейната необходимост, затова няма да го правя и аз. Това е едно от най-важните качества, които искам да развия у децата, затова и когато видях, че Carrot са създали карти „Аз чувствам“, разбрах, че това ще е моят помощник в процеса. В тази статия ще споделя как използвам комплекта в ежедневието си с децата. 

Както и преди съм споменавала, материалите на Керът са прекрасен инструмент за родителя, а не за самите деца. „Аз чувствам“ съдържа 72 карти с различни емоции и усещания, илюстрациите са мега симпатични, а зад всяка се намира наименование и кратко описание. 

Преди да ги покажа на децата… 

Подготвих се като отделих картите, които съм сигурна, че Яни вече разпознава (гладен, болен, жаден, щастлив, сънлив, наранен… ), набелязах няколко, за които искам да говорим близките седмици (обичан, виновен, мързелив, любопитен, нетърпелив, обиден…) и оставих последните за по-натам, защото счетох, че не е узрял за тях. 

Още при първото им разглеждане си дадох сметка, че това не са карти, които носят просто някаква информация за запомняне, а имат нужда от пълно разбиране и вникване в тях. Затова и подхождам много внимателно с всяка една. Целта ми е от една страна да помогна на Яни да познава по-добре себе си и околните, а от друга – да отворя много теми за разговор помежду ни и да го предразположа към тях, защото забелязвам, че трудно говори за чувствата си. 

Основно правило, което спазвам – не въвеждам повече от една нова карта за деня. 

Въведение в картите

Първия ден  го запознах със седемте карти, които изобразяваха състояния, които разбира много добре. Това е единствения път, в който работихме с няколко нови карти наведнъж. Исках да запомни коя карта как се нарича, за да можем после лесно да се занимаваме с тях и да въвеждаме нови емоции. Показах му ги една по една, говорихме си кои състояния са му приятни и кои не, а аз му дадох примери от моето ежедневие, в които преживявам някои от показаните чувства. 

След това естествено играта продължи като картите се превърнаха в писта за колите, а аз използвах случая, че са пред него, за да го „изпитвам“ дали е запомнил коя карта каква е. По този начин той ги за памети много добре. 

Обсъждане на ситуация 

Цел: Да предразположим детето да споделя и разказва неща, за които му е трудно да говори. Да насочи мислите му към всички участници в ситуацията. 

Един от следващите дни Яни претърпя инцидент, в който беше наранен от свой приятел. Разбира се в такива моменти всички се вглъбяваме в това колко ни е зле и как сме станали жертва. Исках да насоча вниманието му обаче към това, че другото дете и неговата майка също се чувстват зле, но по различен начин. Така въведохме картата виновен. Въпреки че говорихме и за други емоции, чиито карти не познава (например уплашен), не исках да въвеждам повече от една за дадения ден. 

Друг ден по подобен начин въведох картата „тъжен“. С нея разбира се обсъдихме, че когато някой се чувства по този начин, ние можем да му помогнем чрез прегръдка, целувка по бузката, а понякога и с извинение. 

Подобно обсъждане може да се направи и върху история от любима книжка. 

Света ни е безкрайно егоистичен. Понякога сме такива не защото сме лоши, а защото не сме научени да се замисляме за състоянието на другите. Затова и използвам всяка възможност да говорим за тези неща. 

Какво се случва в семейството? 

На видно място в детската стая поставих четири малки статива. Всеки член на семейството има свой статив, който се отличава по цвета си. Син за Яни, розов за Бела, зелен за тате и жълт за мама. 

Когато на статива няма нищо, тогава „Всичко е наред“. Когато на нечий статив се появи карта обаче, това означава, че трябва да обърнем внимание и да направим нещо по въпроса. 

Така например някои може би се е натъжил и има нужда да оставим играта настрана за момент и да го успокоим; друг понякога е гладен и очаква всички да се съберем на масата; понякога на картите има вина и е време да покажем утеха. 

Нарочно не оставям на стативите постоянно карти, за да мога да привлека вниманието на децата, когато се появи такава. 

Имаш поща

Цел: Въвеждаме нови карти по интересен начин. 

От стари кутии направих пощенска кутия за всяко от децата. Ръчното творчество не ми е силна страна, но пък децата ги харесаха. 

Идеята за Поща взех от книгата „Детската градина – щастливо място“ на Теодора Пампулова и може да се използва за всякакви занимания, които подготвяте за детето. 

От време на време оставям новите занимания в нея, защото на Яни му е забавно да я проверява и да намира нещо вътре. Именно в нея понякога оставям новите карти, за които искам да говорим. 

Игра – познай какво чувствам

Цел: Да запаметим чувствата, изобразени на картите; въвеждаме нови карти; забавляваме се. 

С тази игра пада голям смях. Яни се затруднява още да я играе както трябва, но все пак е на 3г и 5м към днешна дата, затова я улеснявам максимално според неговите възможности. 

Разделяме картите на две, като е възможно да има повече участници. Редуваме се да вадим карта от нашата купчинка, а другия трябва да познае коя е тя. Според възрастта и възможностите на детето, може да се играе с различна трудност. Ние играем с въпроси, на които човека с картата трябва да отговори. „Момче или момиче е?“, „Хубаво или неприятно чувство?“, „Ще му помогна ли, ако му дам вода?“. За по-големите деца може на въпросите да се отговаря само с Да и НЕ, или да трябва да се изимитира с движение или гримаси. 

Голям смях пада и тук разбрах, че това са най-любимите му досега карти. 

Целта на играта е да запаметим коя карта на какво състояние отговаря. Все пак, за да можем да ги използваме за споделяне на емоциите си, трябва да ги разпознаваме добре. 

Игра – Измисляме истории

Цел: Запаметяване картите; учим се да мислим в посока как можем да помагаме на другите; развиваме въображението. 

Това занимание може да правим заедно или отново да се редуваме. Целта е да измислим история за всяка една карта поотделно, а за по-големите деца може да свържем с разказа си няколко. Описваме предимно какво се е случило и как можем да помогнем. 

Например:

Гладен. Родителите са мислили, че е момиче, а то се е родило момче, но те не са имали друго име. Затова са го кръстили Александрина (тук обясних на Яни, че има и мъжка версия на името Александър, но не се прие :). Детето много си е играло и е забравило да яде. Можем да му помогнем като го нахраним. 

Игра – Маймуната е… затова… 

Цел: Да запаметим картите с чувства по-добре; да помогнем на децата да запаметят какво може да ни помогне, когато се чувстваме по определен начин; да се забавляваме семейно; да развиваме креативност и артистичност. 

Играта е подходяща за по-малки деца. Подреждам картите, така че да се виждат добре. Аз влизам в ролята на маймунката, като подскачам, издавам забавни маймунски звуци (У-у-у-у) и като цяло създавам весела обстановка. След това обявявам състоянието си: 

„Маймунката е гладна, затова скача, за да си откъсне банан“ и започвам да скачам и да имитирам опит да хвана банан. 

„Маймунката е тъжна, затова тича за прегръдка“ и започвам да подскачам към децата, за да ги прегърна. 

„Маймунката е сънлива, затова си държи очите отворени с пръсти широко“. Тук ги питам дали това е правилното действие.

„Маймунката е щастлива, затова танцува лудо“.

Ако видя, че някой не повтаря действията, отивам с маймунска имитация към него и започвам да го гъделичкам. 

Децата се увличат по играта и започват да „превземат“ ролята на водач и да измислят действия. 

Вашият коментар