Кога детето тръгва по „своя път“?

Кога смяташ, че детето тръгва по „своя път“? Дали когато навърши 18-тата си година? Или когато завърши образованието си? Дали когато създаде свое семейство или започне първата си работа? Всъщност, всички тези отговори са грешни.

Истината е, че детето вече върви по „своя път“ . Това е пътят на опознаване на света, а с него – и на себе си. И то със сигурност няма търпение да разбере повече за всичко, което го заобикаля. Да опита различни неща, да направи нещо ново, да има приключения, да живее! Но това, че върви по „своя път“ не значи, че няма нужда от теб. Ти можеш да покажеш на детето си онова, което познаваш в света. А може би по-ценното е това, че можеш да го научиш как само да търси и намира познанието, как да открие себе си и да изпълни мечтите си. И всичко това започва от първите мигове живот.

Още след раждането си, детето започва да изследва света. Макар че не говори, детето използва сетивата си, за да се ориентира и да усеща топлина и сигурност. Много скоро то започва да те слуша, когато му говориш, а и когато говориш около него. Започва да чува и другите, започва да ги наблюдава. В главата му се пораждат въпроси, които трябва да почакат езика да се развие, за да излязат наяве. Но непрестанно трупа впечатления и опит. А с опита и новите знания идва и жаждата за още преживявания и още познание!

Редица бележити философи и педагози са успели да уловят този процес на зараждане на любопитството и превръщането му в любознание.  И са посветили животите си на това да помогнат на детето да разгърне потенциала си, водени от вярата в детските възможности.

Мария Монтесори, създателка на едноименния подход, разбира колко сериозна и значима задача за детето е то да развие знанията и уменията си. В своя метод тя не приема, че детските игри са безсмислени и лековати занимания. Напротив, тя нарича всяка дейност „работа“, а самите деца възприема като значими личности, които сами държат силата за собствения си прогрес.

Рудолф Щайнер, създателят на Валдорфската педагогика, вижда страхотния заряд, който дава детското въображение и чрез своя метод успява да изгради у децата цялостно възприятие за света – свят, в който те са значими и ценни участници.

Франсоаз Долто променя завинаги начина, по който психоанализата гледа на бебетата и децата, разкривайки богатите възможности за общуване и себеизразяване много преди проговарянето.

Сигурно се питаш как ти можеш да използваш техния опит, за да помогнеш на своето дете да върви успешно по „своя път“. За да те улесня, нека ти предложа три основополагащи принципа, които можеш да срещнеш в най-добрите педагогически методи.

• Вярвай в детето си – за да може твоето дете да развие потенциала си, то има нужда от самоувереност и смелост, за да изследва света около себе си. Ти си най-значимият човек за него и в тази си роля можеш да му дадеш изключително много, ако искрено вярваш в него и му го показваш.
• Предостави му качествени материали – неслучайно всеки добър педагогически метод има изисквания към образователните материали, с които работят децата. Предметите, книгите и инструментите са много повече от пластмаса, хартия или дърво – те са репрезентация на света и затова е важно те да го представят колкото се може по-истински и разбираем. Затова когато искаш да дадеш образователни материали за детето си, важно е да потърсиш качествени и смислени такива, които ще създадат добри и трайни познания.
• Не поставяй ограничения – или с други думи, не решавай какво може или не може твоето дете – нека то само определи това. Едно е да не изискваш от детето си твърде много, но съвсем друго е да решиш, че не може да се справи с някоя задача, защото е твърде малко или още не знае. Несправянето с нещо често е най-добрият начин за научаване. Замисли се колко пъти ти си се справяла с нещо, което други са мислили за непосилно. А дори и детето ти да не успее, поне ще знае, че е опитало и че когато се почувства готово, ще опита отново.

Ние от Керът неведнъж сме казвали, че черпим вдъхновение от опита на най-добрите педагози и психолози, които с работата си са променили представата за ранното детско развитие и са внесли светлина върху истинския детски потенциал. Затова и в нашите материали са вплетени принципи на вяра в децата и създаването на възможности за научаване, изследване и развитие. А това е от полза за всяко любознателно дете, за да върви то уверено по „своя път“.