Posted on Leave a comment

Още нещо за жизнените цикли

Чудили ли сте се какво е общото между живата и неживата природа? И изобщо как можем да обясним това на дете на 2г. И защо? Как това би му помогнало?

Всъщност знаете ли, че едно двегодишно дете няма ни най-малка представа колко е един час? Или една минута? И че след като легне в 12ч за обеден сън, то всъщност не знае, че е обед, а след събуждането си мисли, че е започнал цял нов ден. Да, това е така.

И това е една от причините децата да са често раздразнителни. И нещото, което им помага да се справят с понятието време е…ритъмът. Ритъмът на деня, седмицата и месеца. Той кара децата да започнат да очакват следващото познато нещо за деня – ставам, храня се, играя и т.н.

Понякога обаче е трудно да спазваме този ритъм и това разклаща ежедневието на децата.

Кое е това нещо в света, което следва определен ритъм и не зависи от ангажиментите на мама и татко? Нещото, което винаги е едно и също – в перфектен космос, следва закони, които не зависят от нас? Да, това е природата.

Тя е едно от първите неща, които децата забелязват и промените в нея са това, което то забелязва. И създава наченките на най-първата, много условна представа за време в детските представи.

Пътуваме с колата и започва да вали. Ето, да, водата пада от облаците под формата на дъжд. Знаеш ли къде ще отиде тя? В реките и моретата. И от там – по водопроводните тръби стига до мивката. От където наливаме водата в тенджерка и си варим яйчица. Когато започне да се вдига пара и водата заври капчиците отново се издигат и отиват в облаците.

Това е кръговратът на водата, обяснен по начин, по който дори дете на 2 години може да го разбере и запомни. Това вече не е процес от учебника, а е нещо близко, лично, нещо, на което аз съм свидетел.

И когато след години отворя този учебник аз ще имам добра база, върху която да надграждам.

Какво ми дава това –

*знанието, че всяко нещо в света е процес и има свое място

*условна представа за това, че всеки процес отнема време

Когато уча цикли с помощта на „Карти с жизнени цикли“

  • Аз подреждам всеки етап и уча повече за него
  • Аз разбирам закономерностите между етапите (няма как водата да стигне от морето до мивката без водопровод)
  • Мога да започна от етапа, който виждам в момента и така това не е абстрактно знание, което ще забравя. (вали дъжд, наблюдавам река или виждам как се изпарява водата от тенджерата) Няма първи етап, започвам да уча от това, което наблюдавам.
  • Това поражда въпроси
  • Кара ме да наблюдавам и да търся закономерности в нещата около мен
  • Ученето става процес, в който аз съм пряк участник

Цикълът на живота на човек ми помага да намеря себе си в „картинката“

Метаморфозите, които претърпяват пеперудата и жабата ме карат да уважавам и разбирам различни процеси и да ги поставям в контекст на цикъл.

Цикълът на живот на всяко растение започва и завършва от етапа, който наблюдавам в момента – ако сега навън е пролет, има цъфнали дървета аз започвам да подреждам цикъла от там.

Цикълът на птицата ми показва, че различните птици следват един и същ етап на развитие.

Работата с карти е динамична, интерактивна, увлекателна

Позволява да търсим прилики и разлики в етапите при различните животни. Кое е общото между раждането на човек, растение и животно? А кое е различното?

Всичко това дава на детето погледа на откривател, който учи от всичко, което го заобикаля.