От къде да започнем?
От началото. От първия ден. От първия плач, на който да откликнем с прегръдка. С това да откликваме на естествените нужди на детето. На тези то да е сухо, изкъпано, нахранено и прегърнато.
След няколко месеца обаче се появява още едно не по-малко значимо кътче от ума и сърцето на детето. Това, че то започва да осъзнава света около себе си. Той има цветове, форми, текстури. В главата на детето се появяват първите представи. Всяко нещо в неговия свят е загадка. Всеки отговор започва и свършва с мама и тате.
Вроденото любопитство
Спомняте ли си първия път, в който детето Ви посяга към дребен предмет? Доближава го до устата си… и вие изтръпвате в притеснение?
Ето го – то вече е там и Вие трябва да го култивирате. Спонтанното любопитство, което ще накара детето Ви да се осмели да изследва света. Един, два, три месеца то гледа света, след това то започва да се обръща, после ще се осмели да опита да направи първи стъпки. Отново със същия стимул – любопитството. Онова, което го мотивира да достигне, да надникне, да е там.
Ставам част от света като го поканя в мен
Животните – най-любимите неща освен мама и татко. Започваме от най-лесното. „Мяу“, „бау“, „па-па“. И аз вече говоря. Общувам. Развивам се. Най-обичам мама и татко да са до мен и да ми разказват за животните. Слушам ги и имитирам. Те се радват. Ах, колко ми харесва тази усмивка. Аз вече съм голям. Имам толкова много въпроси. Трудно ми е да ги задам, трудно ми е да казвам думите. Но мама и татко ме чуват. Въпреки, че им говоря само с очички. Най-обичам те да ми показват и разказват всичко за света. Скоро ще стана „Защотко“. Аз съм най-щастливото дете на света, защото има някой, който е до мен в това приключение. Не се страхувам. С мама и татко изследвам света още от самото начало.
Ставам на три…вече правя изречения. Питам. Не спирам да питам. Как изобщо иначе ще разбера? И пак до мен – мама и тате. И госпожите. И другите деца. Вече не ни е достатъчно само да знаем. Искаме и да можем, да опитваме. Да тичаме по-бързо, да скачаме по-високо.
На пет – знам, че на света има много различни държави, езици, хора и животни. Какъв хубав свят. И толкова възможности. Искам да отида в космоса.
Вече съм на дванайсет години. Обичам експериментите. И да наблюдавам природата. С приятелите ми обичаме заедно да изобретяваме нови неща. Мама и татко все така ме подкрепят. И как не! Аз ще стана велик откривател. Света в толкова вълнуващ. Искам и аз да правя вълнуващи неща.
Скоро приключих с училището. Но продължавам да уча. Още от малък зная, че винаги има какво да научиш. Аз съм тук. В този свят, който е една загадка. И аз съм загадка. Позволявам на хората да я разгадаят. Мама и татко първи ме разгадаха. И аз първо тях разгадах. Показаха ми света. Мечтая и аз да го покажа на някого. Скоро!
