Правили ли сме нещо такова?

Децата трупат ценен опит непрестанно. Особено в първите години, голяма част от нещата, които едно дете прави, са нови за него.

И за да бъде този опит истински полезен, децата имат нужда да си създадат умения за неговото осъзнаване и използване. Проективните карти „Разкажи история“ дават възможност с тях да се направи именно това. И то по интересен и забавен начин.

Но как? С помощта на упражнение/дейност/игра, която създадохме, а в последствие приложихме в семейна среда, в психологичен кабинет и в детска група. Нарекохме я „Правили ли сме нещо такова?“

Начин на игра:
Тук има няколко варианта. Първо, обръщате картите с лицето надолу и заедно с детето теглите по една. След като я погледнете питате „Правили ли сме нещо такова?“ и чакате отговора. Въпросът може да бъде насочен и само към детето – правил/а ли си нещо такова. В група от деца – било то в училище, в детската градина или удома – можете да попитате и „Някой правил ли е нещо такова“.

Но как това помага на децата да осъзнаят и използват натрупания си опит?

Това става в два последователни етапа. Първият е моментът, в който детето поглежда картината на картата и я „анализира“. За да отоговри на въпроса „правил ли си нещо такова“, то трябва първо да реши какво е „такова“ от картината. Когато наблюдава сюжета на рисунката, детето стъпва на своя опит, за да си помогне в разбирането на случващото се. Именно това е „проективната“ роля на картите – детето прави своите проекции, пречупва видяното през своите преживявания и така си прави асоциации. Можете да опитате и вие да погледнете изображение и да си отговорите на въпроса „Правил/а ли съм нещо такова“. Какво виждате? Дали е същото, което вижда и детето до вас?

За да изпълни тази част от действието, детето използва не само опита от преживяванията, които е имало, но и този на другите – може да направи асоциация с нещо, за което сте му разказвали вие или негови приятели и познати, може да се сети за сцена от театър или приказка. Но във втората част на дейността фокуса се стеснява върху личния опит. След като вече е наясно какво е „това“, за което го питате, сега трябва да помисли дали го е правило. И тук връзката с миналите преживявания е директна.

Отговорите, които детето дава, могат да ви дадат и ясна обратна връзка за отношението на детето към неговия личен опит. Кои преживявания са му донесли позитивни спомени и кои – по-скоро не; как то самото се усеща спрямо, например, дейности, които е правило заедно с друг и как – с тези, които са били самостоятелни.

Не е изключен и отоговр „не съм“. И тук отново има няколко възможни пътя на развитие. Първо е добре да изясните какво детето вижда на картината. Ако след като отговори вие знате, че в опита му има нещо подобно, можете да помогнете с насочващи въпроси като „А помниш ли какво правихме миналото лято?“. Ако дейността, която разпознава, наистина липсва като опит ви се отваря възможността да попитате „А би ли искал/а да го направиш?“ С този въпрос представяте и идеята, че преживяванията не са единствено в миналото, а и част от бъдещето, за която можем да мислим, планираме и мечтаем.

„Правили ли сме нещо такова“ помага на децата да бъдат по-осъзнати за самите себе си. А веднъж осъзнали опита и възможностите си, децата стават още по-мотивирани и любопитни да изследват света.