Силните и разнопосочни емоции са напълно нормална част от човешкото преживяване. И това на възрастните, и това на децата. И все пак – за малкото дете чувствата могат да бъдат страшни и объркващи. Особено когато не са и добре разбрани. Осигуряването на пространство за силните емоции на Вашето дете, където то да може да ги преживее, му помага да развие здравословно приемане на своите чувства. Нормализирането на чувствата намалява тревожността.
Много родители автоматично очакват детето им да знае как да изразява чувствата си по здравословен начин. Първата стъпка за справяне с емоциите обаче е способността да ги разпознаваме. Когато запознаете детето си възможности да изразява емоциите си, то е по-способно да овладее и разбере това, което чувства.
Това е процес на проби и грешки, който е нужно да извървите заедно с него, за да му помогнете да наблюдава и открива това, което намаля безпокойството и стреса. Научаването на детето как да се самоуспокоява намалява нездравословното поведение.
Ако детето попадне в модел на потискане на чувствата, то няма да може да функционира с пълния си капацитет за развитие. Останат ли неизразени, силните чувства могат да повлияят несъзнавано на цялостното поведение и отношение на детето към другите или себе си. Обратно, успешното отработване на силните емоции позволява на детето да бъде себе си по най-добрия възможен начин.
Лесно е да потиснете чувствата на детето чрез изявления като „спри да плачеш за някаква си играчка“. Мозъкът на детето Ви (а и Вашият собствен) не може да се учи, докато е под влиянието на силна емоция. Вместо това, ние можем да канализираме бурните емоции като назовем и обясним това, което детето чувства. „Сигурно си много разочарован/разстроен/ядосан? “ Когато позволим на емоцията да идва и преминава, всички печелят.
Успешната работа с емоции е в основата на доброто психично здраве. Ако изразяването на себе си стане рутина, по-малко вероятно е да се включим в негативни модели за справяне, които водят до тревожност, депресия и други проблеми с психичното здраве.
Точно както и при възрастните, често се случва потиснатите чувства на детето да се проявяват физически чрез телесни симптоми като главоболие, болки в стомаха, кашляне и други.
Ако трябва да сме съвсем откровени, повечето родители все още се опитват да намерят начин как да се погрижат за собственото си емоционално здраве. И това често води началото си от слабо развита рамка на емоционалната интелигентност в детството. Но не е нужно това да се случва с децата, които ние отглеждаме. Започвайки от първите години, ние можем да дадем на подрастващите уверен старт по пътя на дългосрочното душевно благополучие. Това е безценен опит, урок, подарък – за цял живот.
