Мястото на изкуството в света на детето

Здравей, Вероника! С нетърпение очакваме да разкажеш повече за проекта ни, но първо – разкажи малко повече за себе си. Част от нашата публика познава ателие „Лулу“ и твоята работа в това красиво и вдъхновяващо арт пространство във Варна. Как се роди идеята да създадеш курс по история на изкуството – и то за деца?

Казвам се Вероника Николаева, художник и педагог.
Още като дете знаех, че искам да се занимавам с изкуство. С годините осъзнах, че и работата с деца ме привлича силно – търсех начини да съчетая тези две страсти. А те се допълват прекрасно – децата по природа търсят смисъл и красота около себе си, с една неподправена искреност и любопитство. Богатото им въображение и креативност им позволяват да се свържат с темите на изкуството по естествен начин.
Изкуството ни учи да усещаме света различно – провокира мисъл, сравнение, търсене. То не е просто рисуване за удоволствие. Чрез него можем да изразим преживявания и емоции, да разказваме истории, да се пошегуваме, да критикуваме или възхваляваме.
Точно тези усещания ме вдъхновиха да предложа на децата една уж сложна и многопластова материя като историята на изкуството. Защото тя обхваща хилядолетия на човешки търсения, страхове, вдъхновения. Изкуството е и огледало на културното наследство на народите – как са живели, какво са ценили, как са възприемали света и себе си в него.

Някои хора биха казали, че децата са твърде малки, за да разбират историята на изкуството. Защо според теб това не е вярно?

Децата имат специален усет към важните теми. Те възприемат по различен начин от нас, но това не ги прави по-малко способни да ги осмислят. Историята на изкуството поставя въпроси, които често избягваме да обсъждаме с тях – например теми като смърт, болка, ритуали.
Помислете за египетското изкуство – силно ритуално, свързано с отвъдното. Или пещерната живопис – хората са ловували, оцелявали, убивали. Или Фрида Кало, която рисува болката си. Ван Гог, който, макар и уязвим, създава гениални творби.
А има и моменти, в които човекът е издигнат като венец на творението – в гръцкото и римско изкуство, в Ренесанса. Това е богатство, което децата заслужават да получат – не за да станат задължително художници, а за да развият своята култура, чувствителност, отвореност към различните гледни точки.
Важно е да ги заведем в музеи и галерии, и тези места да са достъпни и вълнуващи за тях. Аз самата от малка разглеждах албумите с картини в библиотеката на баба ми – макар тя да не се занимаваше с изкуство, тези моменти оставиха трайна следа в мен.

Как се зароди идеята за този проект и какви са неговите основни цели?

Както вече споделих, през последните няколко години правя ателиета по история на изкуството за деца от 4 до 8 години. Тези срещи ме вдъхновиха да развия проекта още повече. Първоначално и аз имах колебания – дали малки деца ще възприемат по-теоретичен материал. Но подходих по-игрово, интерактивно и отворено – и се оказа, че децата се свързват с темите интуитивно, с вълнение и удивителна дълбочина.
Тук е моментът да благодаря за поканата да илюстрирам карти, посветени на значими епохи в изкуството. Те не са просто за оцветяване – идеята е децата да „преживеят“ изкуството. Да добавят свои елементи, да променят, да се включат творчески в една голяма история.

За кого е предназначен проектът и какво очакваш да даде на децата?

Проектът е насочен към деца в предучилищна и начална възраст.
Той ще ги въведе в света на изкуството по достъпен и увлекателен начин – с интересни факти за художници и епохи, но и с пътуване във времето. Картите не са само образователни, а и естетически – целят да формират вкус, усет към композиция, детайл и цвят.
За съжаление, в българската образователна система изкуството често е на заден план. Часовете по рисуване са сведени до минимум, а теми като история на изкуството, дизайн, архитектура или сценични изкуства почти липсват. А те са толкова важни за цялостното развитие на детето.
Изкуството не е отделено от науката. Леонардо да Винчи е идеален пример – художник, учен, изобретател. Или златното сечение – присъства в природата, в човешкото тяло, в архитектурата. Всичко около нас е създадено от художници, дизайнери, архитекти – обложки на книги, продукти, сгради.
Важно е децата да разберат, че изкуството има реално, значимо място в света – и в живота им.

Кои са основните предизвикателства в работата с деца, особено по отношение на очакванията на родителите?

Понякога родителите се съмняват, че децата ще разберат сложни теми. Но реалността показва друго – те не само ги възприемат, а и ги интерпретират по свой начин.
В ателиетата в „Лулу“ децата често разпознават картини, запомнят детайли, усещат емоцията от едно произведение. Може да объркат името на художника, но улавят същността. Това е безценно. И доказва, че си струва да продължаваме.

Кои са твоите лични любими художници и епохи?

Много са, наистина е трудно да избера. Един от любимите ми художници е Пикасо – още на 14 може да рисува академично, но не се страхува да експериментира. Детското в него остава до края. Работи във всякакви техники – керамика, светлинна рисунка, колажи.
Обичам и стила Ар Нуво – елегантен, декоративен, присъства в литературата, театъра, графиката.
Дадаизмът също ме вълнува – като изкуство на бунта, на иронията, на социалната провокация.
А Микеланджело е ненадминат. От парче мрамор създава човешко тяло с такава мекота, че сякаш не е камък. В неговите творби има нещо отвъд човешкото. Вазари казва, че той е урок за всички времена – и съм съгласна.

Какво място трябва да заема историята на изкуството в съвременното образование?

Историята на изкуството трябва да бъде равностойна на другите учебни дисциплини – литература, математика, химия. За съжаление често се пренебрегва, просто защото не се разбира.
А когато децата бъдат въведени по подходящ начин – чрез игра, емоция и преживяване – се събужда интерес и разбират, че това не е нещо далечно.
Изучаването на изкуството ни дава познание за миналото, но и ни помага да разберем настоящето – и да си представим бъдещето. Общочовешките теми – красота, смисъл, вяра, въображение – винаги ще бъдат актуални.

И на финала – защо родителите трябва да запознаят децата си с този проект?

Защото той е едновременно забавен, интересен и дълбок.
Дава на децата различна перспектива за света – чрез образи, истории, емоции.
И ги учи не просто на факти, а на усещане за изкуството като част от живота. А това е безценно.