Защо „Аз чувствам“ не е просто игра, а мост към детския свят?

„Здравейте!

Казвам се ***, подариха ни този комплект карти. Имаме три деца : на 9, 4 и 3 години. Малките бързо губят търпение, а картите и чувствата описани са много …те даже не ги разпознават всичките. имате ли някакви идеи за игра. тези карти които да можете да споделите с мен?

Благодаря ви!“

Това писмо получихме преди броени дни и си позволяваме да го споделим с Вас. То повдига един въпрос, с който всеки родител се е сблъсквал поне веднъж в живота си. Това е въпросът за очакванията, които имаме към децата.

Често твърдим, че нашият комплект „Аз чувствам“ няма аналог. Има една основна причина за това наше твърдение. И това не е огромното количество карти, нито фактът, че в тях освен емоции сме включили всички чувства, състояния и усещания (дори болка, глад, жажда и тн.)

Децата се раждат с палитра от интензивни усещания и те са първото нещо, с което се сблъскват. На бебетата им е студено, усещат допир, болка, чувстват топлина, ситост и глад.

През „тодлърството“ усещането за отделяне от родителя засилва експресията на тези емоции и за да се разграничат и отделят емоционално, да заявят „аз съм тук“, децата трябва да дадат ход на силните демонстрации. Тръшкането, крясъците, сълзите в този период имат своя функция и стойност.

В предучилищна възраст те се учат да регулират тези емоции с цел поддържане на отношения, заради социална принадлежност към семейството, градината, приятелския кръг.

В училищна възраст много деца започват да потискат емоциите си и умело да ги прикриват.

Както само виждате от тези редове, емоциите и чувствата постепенно спират да бъдат изразявани поради едни или други причини. Дали остават скрити и за самите деца? Дали те се ориентират в света на своите емоции? Дали мислят, че имат това право? И как да достигнат до това знание?

Ето и другата страна на всички това.

Когато бебето плаче, ние задоволяваме част от потребностите му, но много от нас още тогава опитват да повлияят на поведението на детето например чрез удължаване на времето преди да откликнат.

В тодлърството роднините често казват „оставям го да се тръшка колкото иска“

В детска градина обаче за малкото дете е много важно да задържа приятелите си. Детето отсреща обаче трябва да бъде „спечелено“ и задържано като приятел.

В училище социалната желателност още повече ни прави такива каквито искат другите да бъдем.

В цялата тази действителност, замисляли ли сте се кой и кога помага на детето да разбере себе си, да откликва на физическите и емоционалните си потребности?

Нашият екип се състои от специалисти, които на свой ред са и родители. И за нас беше важно да създадем енциклопедичен, а не игрови ресурс.

Често родители и учители смятат за развиване на емоционална интелигентност това детето да може да види една картинка и да определи по изражението на героя неговата емоция. Да я познае.

Това по никакъв начин не кореспондира с детето и неговия вътрешен свят. Именно това искахме да избегнем с тази кутия.

Мили родители, не изпитвайте детето колко от картите познава. Това не е тяхната цел. Не очаквайте да видите силна експресия по лицата на героите, които са илюстрирани. И това не сме целяли.

Емоцията и чувството не винаги са изписани на лицето. Всъщност, какво би ни помогнало да познаваме лицето си в отражението? Да прочетем една или друга емоция в лицето на отсрещния? 

Психически здравите и устойчиви хора са тези, които могат да назоват нуждите, чувствата и емоциите си. Те успяват да проявят емпатия, търпение и внимание към другите.

Задълбоченото изследване и познаване на вътрешния свят кара хората още от малки да се грижат за себе си и своето психично здраве. Самите те на свой ред биха възпитали това у собствените си деца.

Когато в семейството Ви пристигне наша кутия „Аз чувствам“ не изпитвайте децата кои емоции ще познаят.

Отворете я и извадете произволна карта. Споделете на детето кога за последен път вие се чувствахте така.

Уморен?

Удовлетворен?

Приет?

Попитайте детето същото. Научете го да се вслушва във вътрешния си глас, да се връща в спомените си. Да изследва себе си.

Опитайте да погледнете на този ресурс като мост между вас и децата.

Четете текстовете, опитайте да изиграете различните емоции, състояния. Открийте общи преживявания, и проверете дали са ви донесли сходни емоции. Предизвиквайте се. Споделяйте и разказвайте. Без значение дали срещу вас стои тодлър. Той има нужда да му кажете, че и вие понякога много се ядосвате.

Дали срещу вас стои дете в детска градина. То има нужда да чуе, че и на мама и татко им е било трудно да си намерят приятели когато са били деца.

Ако е ученик – за мотивацията, целеустремеността, изборите, зоната на комфорт…

И така…

„Аз чувствам“ не е детска игра, а свят, който създадохме за всеки, който е готов да предизвика детето в себе си и детето срещу себе си.

Ние ви желаем споделени игри!

Нашият екип предлага безплатно консултиране на родители по всички въпроси, свързани със заниманията с картите. Ако имате идеи или въпроси, свържете се с нас на: 088 992 2901 всеки делничен ден от 10:00 до 17:00ч.